Мнозина посещават територията "Мачу Пикчу" лично. Потят се, вървейки се по каменните пътища на инките, гледат масивните им и добре построени каменни сгради, и се възхищават. Казват си: "Това е незабравимо", но ... когато се върнат вкъщи (на практика) забравят за видяното и:
За да промениш живота си е сякаш по-добре да посетиш не територията, а картата на Мачу Пикчу, т.е. да прочетеш книга за инките. Тогава наистина можеш да разбереш колко природосъобразно са живели те:
Изводът е лесен:
Понякога "Око да прочете, глава да помисли" е по-правилно от "Око да види, ръка да пипне". Казано с нашата терминология: понякога от картата можеш да научиш повече, отколкото от територията.
- ползват пътищата за да "хвърчат" по тях като мухи без глави,
- сменят жилищата си през 5-10 години, а когато не го правят, ги ремонтират и преобзавеждат през 2-3 години.
За да промениш живота си е сякаш по-добре да посетиш не територията, а картата на Мачу Пикчу, т.е. да прочетеш книга за инките. Тогава наистина можеш да разбереш колко природосъобразно са живели те:
- Работили са много и качествено, като основно са се занимавали със занаяти, селско стопанство и строежи (на пътища, жилища и складове),
- Използвали са пътищата за да ходят пеша, както и за да пренасят стоки - лично или на гърба на ламите,
- Живели са спестовно, т.е. с мисъл за бъдещето. Използвали са складовете, винаги строени на високи, студени и сухи места, за да складират трайни стоки (храни и дрехи), които да се използват от всички в случай на нужда,
- Живеели са по "скандинавски", т.е. давали са всичко на държавата, но тя не ги изоставяла в трудни времена. Всяко младо семейство, например, получавало от държавата жилище, инвентар и домашни животни.
Изводът е лесен:
Понякога "Око да прочете, глава да помисли" е по-правилно от "Око да види, ръка да пипне". Казано с нашата терминология: понякога от картата можеш да научиш повече, отколкото от територията.
RSS Feed
