- Интернет е създаден за да свързва някои от компютрите на американските военни и американските университети. Никой не си е представял че ще се използва и за свързване на компютрите на фирмите и гражданите. Ако не за друго, то защото никой не си е представял че фирмите, и особено гражданите, ще имат компютри.
Когато питат Стаменко Математика каква е ползата от някое негово откритие, той се ядосва и казва че няма представа. И продължава така:
- Интернет е създаден за да свързва някои от компютрите на американските военни и американските университети. Никой не си е представял че ще се използва и за свързване на компютрите на фирмите и гражданите. Ако не за друго, то защото никой не си е представял че фирмите, и особено гражданите, ще имат компютри.
0 Comments
"Ние, българите, сме малък, но за сметка на това много просто народ", казваше Михаим Вешим. Съгласен съм, но само отчасти. Затова ще модифицирам мисълта му: българите сме малък, но не толкова прост народ. Вярно е че отвреме-навреме вършим по някоя простотия, но тя е дребна. Ето и пример:
За нас буквеното съчетание УС сякаш носи лоша карма. Затова вместо да наричаме императора Маркус Аурелиус, ние изчанчваме името му на Марк Аврелий. Гаврим се с Гайус Юлиус Цезар, Гнеус Помпеус и Маркус Красус, като ги наричаме Гай Юлий Цезар, Гней Помпей и Марк Крас. Но ... когато говорим за Антонио Страдивари, ние незнайно защо го наричаме СтаривариУС. Американците са много по-голям народ, готов на много по-големи простотии. Ще вземем за пример скорошното решение (виж тук) на Върховния съд на Колорадо, който решил че слоновете не са лица и, следователно, нямат право да търсят помощ от съда, искайки освобождаване от зоопарка. Същевременно, нито един съд в САЩ няма проблем да счита фирмите за лица, имащи право на помощ от съда, включително и за освобождаване от отговорност (например за освобождаване от дългове при фалит). Подобни "странности" характеризират не само конкретния съд, но и нацията като цяло. Научен експеримент на американските психолози Meyer и Frederick поставя за решаване въпроса: "Бейзболна бухалка и топка струват заедно 110 долара. Бухалката е със 100 долара по-скъпа от топката. Колко струва топката? Преди да отговорите, помислете дали отговорът не е 5 долара." Само 31% от тестваните отговарят че цената на топката е 5 долара (виж стр. 15 тук). Според разни говорещи тапири, най-опасната дума била НЕ. Ако питат мен, става дума за печатна грешка. Най-опасната дума е НИЕ. За разлика от тапирите, аз мога да се аргументирам кратко и ясно.
Има ли нещо което прави НИЕ от:
Въпрос:
Как ще ни помогне нашата нискотехнологична национална сигурност (армия, полиция и т.н.) ако високотехнологична чужда сила (земна или извънземна) реши да нападне критичната ни инфрастуктура и да ни остави без ток, вода, комуникации, транспорт и храна? Отговор: Пролетарии от всички страни, осъзнавайте се! Горното не е технологичен, а езиков проблем. "Нашата" национална сигурност не е наша, а тяхна. Какво имам предвид ли? Ето това! Когато лошото се случи, армията няма да разнася вода, а полицията - топла супа. Те няма да ни превозват, нито ще пазят магазините от гладни тълпи. Елементарно, Уотсън, те нито ще го могат, нито ще го искат. Тогава те ще носят вода, супа и сигурност на властниците, и ще ги пазят от нас. И е твърде вероятно че ще могат да се справят с нас, понеже:
Ще завърша с изтърканата история за американската актриса Жа Жа Габор, която попитали колко съпрузи е имала, а тя отвърнала: "Свои или чужди?" Горката глупачка! Не разбрала че докато тя си е мислела че ги има, са я "имали" те. Такива сме и ние ... мислим че националната сигурност е наша, докато всъщност ние сме техни, понеже ни "имат" по всички начини които са смогнали да измислят, а ние - да приемем. Chinese philosopher Confucius said that if you seek revenge, you must dig two graves. In neighboring Japan, where Confucianism is one of the three main religions, two graves are not enough.
During an argument Asano Naganori tried to kill Kira Yoshinaka, for which he was sentenced to commit seppuku. For two years Naganori's former samurai, who after his death became known as The 47 ronin, planned how to avenge the death of their master. They murdered Yoshinaka and committed suicide afterwards. Two graves were not enough, the thirst for revenge took 49 lives. Бойко е обсебен от палиндромите. Където и да погледне, вижда палиндроми. Поглежда, например, към колежката си Цвета Караянчева и вижда палиндром.
Така започва някаква статия. Признавам че не знам. Знам друго - това не го знае и авторът, след като си изкарва хляба с писане на статии.
Докато сърфирах, попаднах на сайта sushitime.bg. Не знам дали беше заради рибата, но много миришеше.
"Национална наука няма, както няма и национална таблица за умножение; щом нещо е национално, то вече не е наука", казвал Чехов. Това се отнася и до "националните" варианти на Уикипедия, които стават жертва на безумни националисти.
Знаете ли че Раковски е бил в Индия? Знаете ли че той е индийски национален герой? Това се питат разни българи в социалните мрежи. Раковски никога не е бил в Индия. За да уважат българския президент, индийските власти прекръстили специално за посещението на Петър Стоянов едно училище и поставили паметник на Раковски в двора му. Имало и "причини" - докато бил в Белград, Раковски написал във вестника си статия за английските жестокости в Индия. Статията излязла на български и френски, и според "българската" Уикипедия "получава международен отзвук, а индийците припознават Раковски като свой национален герой". Боя се че всички тези мистификации са подготвени ако не по поръчка на президента, то по поръчка на президентшата Антонина Стоянова, по-известна в артистичните среди като Деворина Селянова. Да не забравяме и вероятния извършител - Едвин Сугарев, който по това време е посланик в Индия. Зает в обикаляне на индийските забележителности, поетът Сугарев не е сколасал да си подготви домашното: 1. Откъде Раковски е научил за английските жестокости в Индия? Да не би да е имал специален кореспондент в Мадрас? 2. Кой е чел вестника на чужденеца Раковски в Белград? 3. Кой изобщо е знаел български и френски в Сърбия? 4. Как така светът е научил за английските жестокости не от индийците (или от някой английски предател), а от български вестник в Сърбия? 5. Как индийците са го обявили за индийски национален герой, след като те се формират като единна нация век след смъртта на Раковски? Какъв е бил Раковски преди това? Герой на Керала, като Бербатов? В английския вариант на Уикипедия твърденията за индийския герой Раковски липсват ... че там небългарските (и особено индийските) редактори ще те поставят на мястото ти, ако речеш да фантазираш и мистифицираш. Но когато бълнуваш на български, чуждестранни редактори няма ... "Край на масовото привличане на чужденци в българската борба", шегува се вестник "Сега".
В рейса за Студентски град един шоп чул думата ТЕТРАГРАМАТОН. Нищо не разбрал и се ядосал: "Тетраграматон, ли? ГЪЗО ми е тетраграматон!"
В джипката за Банкя един шоп измислил най-известния ТРИГРАМАТОН. Не се ли сетихте? ПКП. Edward de Bono wrote once that in an afternoon a workshop of his generated 21,000 ideas for a steel-producing company. He conveniently omitted to mention how many of them were eventually implemented.
I give my ideas for free here. This is the latest one: Ideas are like diamonds, they shine only when they are exposed to light. Ако напишеш книга посветена на минимализма, ти сам се застрелваш в крака, защото книгата ти работи срещу философията ти. За минимализма трябва да се пишат не книги, а афоризми.
Илон Мъск щеше да ходи на Марс. Не просто щеше, вчера той премина половината път. Е, в преносен смисъл.
Малко по късно се разбра кой ще плати сметката за пътуването. Както можеше да се очаква, това ще е американският данъкоплатец. Спомням си какво казваше един умен американец: "Зад всеки американски успех можем да съзрем дългата ръка на американското правителство." По времето на социализма преоценяването започваше още преди стоката да е излязла от завода. Така нареченият "качествен контрол" удряше печат за качество: първо, второ, трето, брак. Ако нещо се правеше за износ, т.е. ако беше по-модерно и направено с по-качествени материали, то знак за качество беше появата му в магазина - чуждият контрагент не го е приел заради ниското качество. Клиентите, от своя страна се избиваха за такива стоки. Първо, те бяха по-евтини. Второ, никой (освен теб) не знаеше че обувките ти са неудобни, но всички виждаха че са модерни.
Капитализмът дава своя принос с: брошурите за "намалени" стоки, специалните щандове за тях, както и заделянето на ниските части на рафтовете за стоки с ниски цени и намалено качество. Да си го кажем на български: Беден ли си, трябва да се навеждаш. Заради ниските цени, бедните внуци на Балканджи Йово, който не се наведе пред турците, се навеждат пред рафтовете. Май пропуснахме нещо ... а, да ... днешните "промоции", както и кулите от етикети. Читателят е материално обезпечен и това с кулите май не го знае, но аз ще го облекча - етикетът с по-ниската цена се лепи върху този с високата и така ... няколко пъти. Не искам да пропусна науката, образованието и изкуството. Там честни и почтени хора периодически извършват преоценка и лепят етикети: "ненаучно", "долна проба", "откровена лъжа". И ... о, чудо на чудесата ... залепят ли такъв етикет, публиката се юрва да купува, без значение че в някои от случаите цената е същата или дори се е повишила. Познахте, говоря за:
Мислещите че имат синя кръв говореха за себе си в множествено число. "Ние сме поставени от Бог да водим народа", казваха. Дотук добре, но ... те употребяваха множественото число неконсистентно. Вместо да каже: "Ние говорихме с нашите германски братовчеди, кайзерите", английската кралица казваше: "Ние говорихме с нашия германски братовчед, кайзера". Защо така бе, кралице, братовчед ти не беше ли със синя кръв? Не заслужаваше ли и той да се говори за него в множествено число?
Звучи криптично? Предлагам превод на прост български:
1. Да си свободен е по-добре от това да не си, но да имаш братя. 2. Да си повече от братята си (особено когато не са стока) е по-добре от това да си равен с тях. Древните римляни обичали подсладеното вино. За подсладител използвали оловния ацетат. А после се чудели на масовата лудост, която не прощавала дори на императорите: Тиберий, Калигула, Нерон, Комод, Гета, Каракала, Хелиогабал. Казват че оловният ацетат бил виновен и за смъртта на Бетовен, който също обичал подсладено винце.
Днес сме умни и разумни, та затова предпочитаме сухите вина. Да, ама ... преди да сме се възгордели, нека помислим за гадориите:
Римляните се тровеха единствено през стомаха, ние използваме също дробовете и кожата. И очите ... ако схващате накъде бия. Нещо не е наред и с другото българско "Грами" - онова с мистериите. Но ... нека първо уточним действащите лица:
1. Продуцентът Марсел Селие е отговорен за продуцирането на 4 албума, всичките със заглавието Le Mystère des Voix Bulgares, но с номера от 1 до 4. Според някои източници награденият с "Грами" е точно продуцентът - за втория от албумите. Информацията на тези източници звучи най-логично, тъй като "Грамито" не би могло да е за изпълнител. Елементарно, Уотсън, албумът има един продуцент, но няколко различни изпълнители. 2. Според други източници, наградата не би могла да е за хора "Мистерията на българските гласове", защото е награда за най-добър традиционен фолк албум. А албумът е Le Mystère des Voix Bulgares, vol. 2. Хорът просто изпълнява част от музиката в албума. Ако трябва да направим аналогия с "Оскарите", то "Оскарът" за най-добър филм се дава не на актьорския ансамбъл, а на продуцентите. 3. Доста българи допускат грешка, наричайки хора с името на поредицата от албуми. Всъщност, името на хора според различни източници (и в различни моменти от времето) е различно. Как можеш да кажеш че някой е награден, ако не можеш да цитираш точното му име? Ако трябва да изразя своето мнение накратко, то и това "Грами" не е българско. То е дадено на АЛБУМ, и е получено от ПРОДУЦЕНТА на албума. Имената на албума и продуцента (за разлика от това на хора) се знаят съвсем точно (виж по-горе) и звучат на френски, не на български. За избягване на съмненията в този и подобни случаи, предлагам прост Грами-тест: А. Ако някой твърди че има награда "Грами", то нека я покаже. Б. Ако някой твърди че някой друг има награда "Грами", то нека първият бъде така добър да каже: Б.1. пипнал ли я е в дома на втория, Б.2. на снимка ли я е видял или Б.3. просто е чувал за нея. Първата ми нумерологична лигавщина беше посветена на числото 5. Тази е втората, та затова е посветена на ДВЕ числа: 666 и 777. И така ...
Знаете ли че ако повдигнете числото ДВЕ на степен (Floor(е^п + п^е))^(φ(777)/φ(666)), където φ е Ойлеровата функция, ще получите число, в което стринговете "777" и "666" се срещат по ДВА пъти? On the pages of various books I came across the question of why evolution has not erased idiocy from the history of mankind. Authors, all of them smart and literate, speculated that there were some evolutionary advantages in idiocy, which I think is a huge mistake.
The idiots are not representatives of the species Homo Idioticus. Had they been a separate species, they wouldn't have survived. They are simply products of non-idiot parents, resulting from chance or bad choices: a) having children at an advanced age; b) smoking, drinking and other stresses during pregnancy (or earlier); c) lack of (or incorrect) parental care in the early years. In other words, the decisions of people we consider normal have produced and will continue to produce idiots. Conclusion: Idiocy prospers not because of any evolutionary advantages, but because people produce it in large numbers and sizes. Speaking of sizes, today's XL idiots have modern weapons that not only help them survive, but prevent them from realizing their idiocy (and even strengthen it). I am talking about their education, occupation and social (financial) standing. Let us illustrate this with an example: in other times 90% of today's diplomas, jobs, books, films, paintings and songs would guarantee their holders/owners/authors/performers a place if not at the stake, then at least among the village idiots. Увод
Съгласно Теоремата за интересните числа, всяко естествено число е интересно. Всъщност, да вземем за пример нещо по-просто - простите числа. Лесно можем да се убедим в интересността им:
Изложение Когато превеждаме от английски текстове свързани с числа, понякога е правилно NUMBER да се превежда като ЧИСЛО. Например, PRIME NUMBERS се превежда като ПРОСТИ ЧИСЛА, а ODD NUMBERS - като НЕЧЕТНИ ЧИСЛА. В някои случаи българският език е по-богат от английския. Включително в случаите когато на една английска дума съответстват две или повече български. Английското NUMBER в някои случаи, напр. когато говорим за класиране, е правилно да се преведе като НОМЕР. WHO IS NUMBER ONE е правилно да се преведе като КОЙ Е НОМЕР ЕДНО. За разлика от естествените числа, не всички актьори, музиканти и математици са интересни (а сред тези които са, не всички са интересни в еднаква степен). Затова съществуват съответните класации, чиято цел е да покажат кой е по-напред, т.е. по-интересен, от другия. По тази причина няма как да не стигнем до следното граматически правилно Заключение Когато говорим за това кой кой е сред актьорите, музикантите и математиците, трябва да използваме изразите БЕЙКЪН НОМЕР, САБАТ НОМЕР и ЕРДЬОШ НОМЕР, а не Число на Бейкън, Число на Сабат или Число на Ердьош. На прост български: за разлика от простите числа където 2 и 3 са еднакво интересни, Ердьош номерът 2 е по-интересен от Ердьош номера 3. Когато попитали американската актриса Жа Жа Габор колко съпрузи е имала, тя отвърнала: "Свои или чужди?" Ето това му е хубавото на секса (ако е по взаимно съгласие) - докато ти имаш, и теб те имат. Накратко, сексът е комутативен.
"Ние сме имали велики царе", казват някои българи. Нонсенс! В отношението "цар-поданик" този който има е царят, не поданикът. Накратко, за разлика от консенсуалния секс, това имане е некомутативно. Ще завърша: 1. Хумористично (и с надежда че ще схванете "тънката" ми мисъл): Древните царе и царици не можем да ги имаме точно така, както не можем и да ги "имаме". 2. Аграматично, но математично: Имането е кому тативно, кому - не. В книга за кибершпионажа откривам прекрасна мисъл:
Колкото по-комплексна е една система, толкова по-вероятно е хората да не я ползват правилно. Това ми звучи толкова генерално, че обяснява всичко човешко: здравеопазването, образованието, правото. Както и тяхната комбинация, която сме приели да означаваме с думата "държава". А нима същото не се отнася и до най-комплексната система във Вселената - човешкия мозък? Сигурен съм че всеки от нас има десетки готови примери за неправилната му употреба. "Колкото по-малко разхищаваме прилагателните, толкова по-трудно ни става да лъжем", споделял Николас Гомес Давила. Което не значи че липсата на прилагателни е гаранция за истинност. Следват някои разяснения:
1. В някои случаи разхитителите на прилагателни наистина извършат престъплението "Лъжа". В последната си книга нобелистът Фридрих фон Хайек дава доста примери за лъжите, прикривани зад думата "социален". Самият Давила дава пример с прилагателното "естествен". 2. В други случаи престъпна е неупотребата на прилагателни. Кажем ли че безкрайността е (или не е) число, ние извършваме математическо престъпление. Какво число: просто, реално, комплексно, ординално или кардинално? Повече за този вид престъпление има тук. Много ми хареса как (на последния линк) един от авторите дава пример с престъпната липса на прилагателни в случая с домата: Престъпно е да кажеш "Доматът е плод" или "Доматът е зеленчук", но е напълно законно да кажеш: "Доматът е кулинарен зеленчук" или "Доматът е ботанически плод". |
This website uses marketing and tracking technologies. Opting out of this will opt you out of all cookies, except for those needed to run the website. Note that some products may not work as well without tracking cookies. Opt Out of CookiesCategories
All
Archives
July 2025
|