Ако нещата се решаваха от българските съдии, културата ни щеше да е толкова различна. Вместо именни дни щяхме да си имаме дни на: ръцете, краката, задниците и предниците.
И понеже стана дума за липсата на български съдии с добро име, да добавим и това. Имената на Ботев и Вазов се чуват на национални празници, в театрални постановки и филми. Имената на български футболисти (Стоичков, Бербатов), певци (Гяуров, Кабаиванска) и учени (Димитър Иванов, Димитър Съселов) ехтят по целия свят. Българските съдии са анонимни (на нашенски, безименни) - имената им се срещат само в БГ новините, като често и там се спестяват*. Безименните не биха могли да мислят че доброто име е по-важно от добрия външен вид.
Послепис от 19.01.2023
Един ден по-късно, прочитам мнение на елитен професионалист, съзвучно с моето. Gordon Hewart, Lord Chief Justice of England е запомнен с изказването: "Правосъдието не трябва само да се върши, а да бъде виждано че се върши". С други думи, правосъдието и съдиите трябва да са видими и да работят така, че да се ползват с добро име.
________________________________________
* за разлика от общинарите, в горната статия съдията е анонимен.