Прадедите
Те казваха че никой не е по-голям от хляба, без да си дават сметка че селото е по-голямо от селската фурна, тя - от пещта, а тя - от хляба.
Дедите
Дедите ни, които се биеха и загиваха за България, също бяха жертви на объркване. Да вземем за пример полковия командир Марин Куцаров, който (макар и след битки) попаднал в плен заедно с полка си. За него сякаш било по-срамно полковото знаме да попадне в ръцете на врага, отколкото това да стори полкът му. Ще рече, за него знамето било по-важен символ на Родината от 1000-та мъже под негово командване.
Ние
И ние не падаме по-долу от предците ни. Кръщаваме две съседни улици, с еднаква важност и приблизително еднаква дължина на Тракия и полковник Борис Дрангов. Не че имам нещо срещу полковника, ама ... Тракия е кръстена на предците ни и заема голяма част от Родината. Накратко, размерът трябва да се уважава. Това че той нямал значение е оправданието на онези с късите ... (не се чете).
Послепис
Все пак, има и изключения от горното правило. Полковник Борис Дрангов загина за Родината, понеже осъзнаваше своята незначителност в сравнение с нея. Затова смятам че той би кръстил на Тракия не някаква забутана уличка, а централен столичен булевард.