Днес уж нямаме сложни йерархии, но броят им нарасна. Днес, за всяка йерархия ти си вътрешен (1) или външен (0). Следователно, всеки от нас може да бъде кодиран с определено двоично число. Но колкото и единици да има в кода ти, ти като цяло си външен и като такъв трябва да знаеш ... не просто мястото, а МЕСТАТА си.
И какво се получава на практика: забравиш си някое от многото места и вземеш та се почувстваш единица някъде, пък вътрешните веднага ти показват че си нула. Неприятна работа, а?