а) психометричен (гениални са хората с IQ >= 140), и
б) историометричен (гениални са тези, които са се записали в историята с гениални творби/дела).
Човек не трябва да е гениален за да забележи че психометрията е проблематична. Там не става дума за обективни критерии:
- тестовете за интелигентност на различни автори са различни,
- границата от 140 не е обективно избрана.
Историометрията е още по-проблематична. Кой са гениалните творби и дела, а оттам - и хора? Това се определя от гениите на следващото поколение. Къде обаче са доказателствата за тяхната гениалност, при условие че поколението следващо тяхното още не се е родило (или е в ранна детска възраст)? Проблемът се илюстрира прекрасно от шведските нобелови комитети, където гениалните нобелисти се определят от НЕгениални НЕнобелисти. Да вземем за пример секретаря на Нобеловия комитет по физика за 2024 г. Ulf Hans Danielsson. Той не само че не е нобелист, но за него (към днешна дата) няма статия в Уикипедия (освен на шведски). За колегата му Olle Eriksson, пък, няма статия дори и на шведски.
Ще завърша афористично:
Пишат историята хора, които не са се записали в нея. Как, тогава, да разберем кой наистина е историческа личност?
Послепис
Въпросът "Кой избира членовете на нобеловите комитети?" няма да коментираме, защото ще навлезем в безкраен регрес.