Ах, този народ! Която дума не хвана, нея не изчанчи. Да вземем за пример думата "критик". Едно време критици бяха тези дето критикуваха. Днес, критик често значи да си апологет на статуквото, т.е. рекламист. Ето какво пише в "Дневник": Според литературния критик и журналист Митко Новков купуването на книги е едно от удоволствията на живота.
За разлика от Новков, за мен критикуването и писането са не професии, а съдба, вкл. заради:
а) роднинската връзка с първия български литературен критик Нешо Бончев, и
б) сътрудничеството с може би най-голямата "книга" на света - "Онлайн-екциклопедията на целочислените редици", която е с 61-годишна история, над 378 000 статии, и над 11 000 цитирания.
Затова ще контрирам: Не купуването, а писането, четенето и критикуването на книги е едно от удоволствията на живота. Всъщност, не едно, а цели три.
За разлика от Новков, за мен критикуването и писането са не професии, а съдба, вкл. заради:
а) роднинската връзка с първия български литературен критик Нешо Бончев, и
б) сътрудничеството с може би най-голямата "книга" на света - "Онлайн-екциклопедията на целочислените редици", която е с 61-годишна история, над 378 000 статии, и над 11 000 цитирания.
Затова ще контрирам: Не купуването, а писането, четенето и критикуването на книги е едно от удоволствията на живота. Всъщност, не едно, а цели три.
RSS Feed
