Има няколко вида интелигенти. Интелигентността на едните им помага да те разберат лесно; нея ще наречем Интелигентност при приемане. Интелигентността на вторите те кара да ги разбираш трудно; нея ще наречем Интелигентност при предаване. Поради склонноста ни да предпочитаме да ни разбират пред това ние да разбираме другите, предпочитаме първия вид интелигенти.
Представям си способността на първите като умение да виждат невидимото, т.е. умение да виждат умствените ни скокове (пропуснатите истини в аргументацията ни). Представям си неумението ни да разбираме вторите като неумение да виждаме невидимото, т.е. да виждаме техните умствени скокове (пропуснатите истини в тяхната аргументация).
Случва се човек да се проявява интелигентно и по двата начина едновременно. Имах суперинтелигентен колега, на който му се налагаше да ми обяснява непознати за мен неща. Когато виждаше че обяснението му не стига до мен, той пробваше втори и трети начин ... докато го разбера (и то без да ме пита защо, и къде точно, не го разбирам). С други думи, бил е едновременно неразбираем за мен (интелигентен при предаване) и разбиращ защо аз не го разбирам (интелигентен при приемане).
Има и втори вид Интелигентност при приемане, която сякаш не се стреми да запълва чуждите дупки в предаването, а даже да ги увеличава (Интелигентност на отсяването). Разправяли са ми за човек с неособено престижна професия и липсващи теоретически и практически знания по финанси. Предложили му специализиран кредит при "много изгодни" условия, предварително договорени от работодателя му - сериозна институция, с персонал от десетки хиляди. Човекът се абстрахирал от всички приказки за: ОЛП-та, Либор-и и ГПР-и; проста и сложна лихва; реален и номинален лихвен процент. Просто потърсил други оферти за същия срок и сума, и сравнил месечните погасителни вноски. Разбрал че работодателят му нищо изгодно не е договорил. И взел неспециализиран кредит от банката с най-ниската месечна вноска.
Представям си способността на първите като умение да виждат невидимото, т.е. умение да виждат умствените ни скокове (пропуснатите истини в аргументацията ни). Представям си неумението ни да разбираме вторите като неумение да виждаме невидимото, т.е. да виждаме техните умствени скокове (пропуснатите истини в тяхната аргументация).
Случва се човек да се проявява интелигентно и по двата начина едновременно. Имах суперинтелигентен колега, на който му се налагаше да ми обяснява непознати за мен неща. Когато виждаше че обяснението му не стига до мен, той пробваше втори и трети начин ... докато го разбера (и то без да ме пита защо, и къде точно, не го разбирам). С други думи, бил е едновременно неразбираем за мен (интелигентен при предаване) и разбиращ защо аз не го разбирам (интелигентен при приемане).
Има и втори вид Интелигентност при приемане, която сякаш не се стреми да запълва чуждите дупки в предаването, а даже да ги увеличава (Интелигентност на отсяването). Разправяли са ми за човек с неособено престижна професия и липсващи теоретически и практически знания по финанси. Предложили му специализиран кредит при "много изгодни" условия, предварително договорени от работодателя му - сериозна институция, с персонал от десетки хиляди. Човекът се абстрахирал от всички приказки за: ОЛП-та, Либор-и и ГПР-и; проста и сложна лихва; реален и номинален лихвен процент. Просто потърсил други оферти за същия срок и сума, и сравнил месечните погасителни вноски. Разбрал че работодателят му нищо изгодно не е договорил. И взел неспециализиран кредит от банката с най-ниската месечна вноска.
RSS Feed
