За Ботев е чувал всеки от нас. Знаем го като "цар" на българската поезия, но не знаем че е станал такъв само с няколко десетки стихотворения. Причината: чели сме какво ли не за него, само за да си спестим труда да прочетем всичките му стихотворения.
Простите хора не четат писаното от Ботев, те предпочитат писаното относно Ботев - литература която ще наречем Дериват от първа степен или Д1. Но не спират дотам. Те, подобно на останалите, еволюират. В зряла възраст четат относно дъщерята на Ботев (Д2), относно речта ѝ Х пред събранието У (Д3). И накрая, в презряла възраст, четат относно мистификациите около речта ѝ (Д4). Без да разбират че колкото по-висока е степента на един литературен дериват, толкова по-ниска е стойността му и толкова по-малко си заслужава четенето.
Само да не си помислите че апелирам ежедневно да четете стиховете на Ботев! Не, на този свят има и други поети, както и други неща освен поезия.