... е парадоксално занимание, работещо срещу туриста. Написано с мастило за първи клас:
Модерният туризъм (на тялото) е разходка сред потенциално недостижимото, т.е. сред неща които можем да видим, но никога никога няма да имаме (Джокондата) или да постигнем (да построим катедрала). Това че сме се отдали на туризъм означава че сме изгубили ресурси (пари, време и фокус), които бихме могли да насочим към потенциално достижимото. Така превръщаме потенциално достижимото в абсолютно недостижимо, т.е. в неща които не само няма да имаме или постигнем, но и които никога няма да си представим че бихме могли да имаме или постигнем.
Съвсем различен би могъл да е туризмът на ума. Николас Гомес Давила изучил като млад доста езици, но ги използвал не за да навърта километри из Европа, а за да пътува във времето и пространството на мисълта. Прекарал зрелите си години без да напуска Колумбия, като дори отказал поста посланик в Лондон. И най-важното - видял малко от света, но постигнал всичко което искал от живота.
Модерният туризъм (на тялото) е разходка сред потенциално недостижимото, т.е. сред неща които можем да видим, но никога никога няма да имаме (Джокондата) или да постигнем (да построим катедрала). Това че сме се отдали на туризъм означава че сме изгубили ресурси (пари, време и фокус), които бихме могли да насочим към потенциално достижимото. Така превръщаме потенциално достижимото в абсолютно недостижимо, т.е. в неща които не само няма да имаме или постигнем, но и които никога няма да си представим че бихме могли да имаме или постигнем.
Съвсем различен би могъл да е туризмът на ума. Николас Гомес Давила изучил като млад доста езици, но ги използвал не за да навърта километри из Европа, а за да пътува във времето и пространството на мисълта. Прекарал зрелите си години без да напуска Колумбия, като дори отказал поста посланик в Лондон. И най-важното - видял малко от света, но постигнал всичко което искал от живота.
RSS Feed
