Казват че философът Сантаяна се обезсмъртил с мисълта че тези които не могат да си спомнят миналото са обречени да го повтарят. Нека поразсъждаваме ...
Уж Сантаяна казвал истината, но това не била цялата истина. Има два вида хора: тези, които не помнят миналото, и тези, които го помнят. От това че:
1. тези, които не помнят миналото са обречени да го повтарят, и
2. тези, които помнят миналото живеят заедно с тези, които не го помнят,
следва че:
3. тези, които помнят миналото са обречени да го повтарят.
Ерго, истината на Сантаяна се отнася до всички, а не само до късопаметните.
Ако не ми давате вяра за горния извод, маркиран с номер 3, то ще ви предложа практически пример:
Уж Сантаяна (1863 - 1952) помнел миналото, в лицето на Първата световна война, но въпреки това му се наложило да го преживее (повтори), в лицето на Втората световна война.
Уж Сантаяна казвал истината, но това не била цялата истина. Има два вида хора: тези, които не помнят миналото, и тези, които го помнят. От това че:
1. тези, които не помнят миналото са обречени да го повтарят, и
2. тези, които помнят миналото живеят заедно с тези, които не го помнят,
следва че:
3. тези, които помнят миналото са обречени да го повтарят.
Ерго, истината на Сантаяна се отнася до всички, а не само до късопаметните.
Ако не ми давате вяра за горния извод, маркиран с номер 3, то ще ви предложа практически пример:
Уж Сантаяна (1863 - 1952) помнел миналото, в лицето на Първата световна война, но въпреки това му се наложило да го преживее (повтори), в лицето на Втората световна война.
RSS Feed
