1. Оптимистът
Питат го дали може да свири на пиано, а той отговаря: "Не знам, може и да мога". И започва да мъчи пианото, докато не се научи (или откаже).
2. Песимистът
Питат го защо е избрал да си изкарва хляба със свирене на пиано, а той отговаря: "Защото не мога да правя нищо друго". Това казва, макар и не за пианото, басистът на поп-легендата 10cc.
3. Реалистът
Питат го защо е избрал да си изкарва хляба със свирене на пиано, а той отговаря: "Защото го мога".
4. Увереният в себе си
Питат го защо е избрал да си изкарва хляба със свирене на пиано, а той отговаря: "Защото го мога по-добре от другите". Това споделя в автобиографията си Годфри Харди, но там не става дума за пиано, а за математика.
5. Волунтаристът
Питат го защо иска да свири на пиано, след като не става за това, а той отговаря: "Може и да не ставам, но го искам". Такива бяха известните в някои среди (като певци, не като пианисти) Ози Озборн и Леми Килмистър. Такъв съм и аз, по отношение на заниманията ми с математиката. Но за разлика от Ози и Леми не съм известен в никакви среди, а само в краищата, ха-ха-ха!
6. Главозамаялият се мечтател
Питат го защо е избрал да си изкарва хляба със свирене на пиано, а той отговаря, подобно на сръбските си колеги: "Можех да съм лекар, пекар или аптекар, ... но не можех без рокендрола". Да, ама ... това че съучениците ти можаха да станат лекари, пекари и аптекари съвсем не значи че и ти можеше да станеш!