До средата на 20-ти век казваха че най-добрите ученици са като съдове, в които можеш да поставиш всичко и по-късно да го извадиш. Впоследствие се появи по-добра аналогия - с копирната машина. Не само че могат да се изваждат поставените в учениците неща, но това може да става многократно.
Стана ясно и друго - от копирните машини можеха да се изваждат много неща, но не и неща, които не си сложил предварително. Така, след повече от 25 века образование, някои осъзнаха че кои са най-добрите ученици се разбира доста след дипломирането.
Две
Отиваш в училище за да научиш три неща: четенето, писането и мисленето (имам предвид правилното мислене). Не е трудно да си представим кое е най-трудното от трите - мисленето, разбира се. Разбираш че си научил четенето и писането още в първите класове. С мисленето не е така, усещането че го правиш правилно (ако изобщо дойде) идва по-късно:
> когато видиш че четейки една и съща книга с учителката по литература сте стигнали до различни изводи;
> когато видиш че при доказването на една и съща теорема с учителката по математика сте използвали различни подходи.