Влизам е офис на мобилен оператор. Казвам "влизам", ама не съм прав: офисът няма нито врата, нито стени (освен задната). Безформеността на офиса пречи на естественото образуване на опашки: встрани от касите аморфна група граждани кротко си хортуват. Питам най-близкия чака ли за обслужване, а той ми отговаря: "Очевидно".
Не съм свикнал последната дума да не е моя и го информирам че за мен не е очевидно и точно затова питам. Той любезно се въздържа от коментар. Прави ми впечатление че раничката на гърба му е отворена. Казвам му го. Той веднага я сваля и се тюхва: "Леле, току що изтеглих 300 лева". Проверява, парите са там, затваря ципа и ми благодари. Любезно се въздържам от коментара: "Това пък беше очевидно за мен, но не и за теб".
Такъв е светът, драги ми Уотсън: очевидното е в очите на очевидеца.
Не съм свикнал последната дума да не е моя и го информирам че за мен не е очевидно и точно затова питам. Той любезно се въздържа от коментар. Прави ми впечатление че раничката на гърба му е отворена. Казвам му го. Той веднага я сваля и се тюхва: "Леле, току що изтеглих 300 лева". Проверява, парите са там, затваря ципа и ми благодари. Любезно се въздържам от коментара: "Това пък беше очевидно за мен, но не и за теб".
Такъв е светът, драги ми Уотсън: очевидното е в очите на очевидеца.
RSS Feed
