Гошо е слушал любимата си песен "Листа" стотици пъти. И въпреки това не може да запомни текста ѝ. Чуди се защо. Дали е заради слабата памет или е заради нещо друго? Замисля се.
Тук е време да направим лирическо отклонение и да кажем две думи за интелигентността на Гошо. Той може и да не помни, но с мисленето всичко му е наред, защото се старае на база на минимално запомненото да стигне до максимално важни и дълбоки изводи. Важни и дълбоки ако не за другите, то поне за него. Това прави и сега.
Не е заради паметта ми, а е заради текста, казва си. Вместо да правят това което правят колегите им, т.е. да повтарят едни и същи куплети ad nauseam, музикантите са решили да пеят истинска поезия, написана за четене. Логиката на текста изключва повторенията и те са го осъзнали. Затова песента им е кратка, но въздействаща. Вярно че е по-трудна за запомняне, но когато става дума за изкуство това е плюс. Може би затова съм слушал песента стотици пъти, без да ми омръзне.