Българите са известни с борците си: като се започне с Дан Колов и се свърши с Котоошу. Да не забравяме боксьорите и тенисистите. Елементарно, Уотсън, българите обичат да се плъзгат по повърхността (тепих, ринг и корт), но не обичат дълбокото. Затова в България концесиите за вода, злато, природен газ и прочие ги даваме на чужденци.
Държавниците ни са същата стока. Симеон Велики обичаше да язди по повърхността и да завзема ромейски земи, но да сте чували за "Рудниците на цар Симеон"? При него България излезе на 3 морета, ама нямаше нито търговски, нито военен флот. Заради страха от дълбокото.
Подобна е ситуацията в науката. У нас преподаватели много, ама преподават неща открити от други. А в чужбина преподавателите не преподават неща, открити от българи: било защото няма такива неща, било защото има, но са повърхностни.
В изкуството не е по-различно. Там където едни виждат красота, българинът вижда плоскости. Сетихте се, става дума за най-известния ни творец - Кристо, който опакова Райхстага. Ама ако на него му казваме творец, то трябва да казваме творец и на продавачката, дето ни опакова салама. И да забравим че творецът всъщност е този дето е измислил и произвел салама. Както и Райхстага.
И аз се включвам в бройката на повърхностните: нещо, което може да напълни дисертация от 600 страници, аз го претупах в 6 параграфа.