Мисля за мисленето не като за процес, а като за ресурс, необходим за други процеси. Схематично, нещата ми изглеждат така: мозъкът взема едни ресурси (глюкоза и кислород) за да произведе друг ресурс - мислене. Ако търсенето на мислене (от страна на организма) превишава предлагането му (от страна на мозъка) се явява недостиг на мислене, който не може да бъде компенсиран.
Да вземем за пример родителите. Те са наясно че държавата, т.е. държавното образование, не работи и затова правят всичко възможно децата им да вземат частни уроци. След като са изчерпили мисленето си, посвещавайки го на децата си, те са неспособни да мислят за себе си със същото качество (или изобщо). И започват да мислят че държавата, вкл. държавното пенсионно осигуряване, работи добре и няма нужда да правят за себе си това, което правят за децата си, а именно - да отпишат като частично загубени разходите за държавно пенсионно осигуряване, и да се погрижат за едно дублиращо, лично пенсионно осигуряване, подобно на дублиращите държавното образование частни уроци на децата.
Да вземем за пример родителите. Те са наясно че държавата, т.е. държавното образование, не работи и затова правят всичко възможно децата им да вземат частни уроци. След като са изчерпили мисленето си, посвещавайки го на децата си, те са неспособни да мислят за себе си със същото качество (или изобщо). И започват да мислят че държавата, вкл. държавното пенсионно осигуряване, работи добре и няма нужда да правят за себе си това, което правят за децата си, а именно - да отпишат като частично загубени разходите за държавно пенсионно осигуряване, и да се погрижат за едно дублиращо, лично пенсионно осигуряване, подобно на дублиращите държавното образование частни уроци на децата.
RSS Feed
