Старо езеро.
Жабешки скок -
пльок!
Матсуо Башо
(1644-1694)
Вчера писах за хайку, та се сетих за следната случка. Преди време бях посветил блог-пост на български издател и преводач. Ставаше дума за елементарен комбинаторен анализ на изразните възможности на хайку. Човекът по-късно ми сподели че нищо не разбрал от него и затова го разпространил сред контактите си във Фейсбук. Прати ми, незнайно защо, един оплюващ писанието ми и мен коментар. Коментаторът питаше как съм можел да използвам на едно място думите хайку и пермутация и кой съм бил, че да си позволявам такива профански волности.
Вероятно коментаторът си е изкарвал хляба с думи, но речникът му беше стигнал само дотам че да свърже думата пермутация с нещо "мръсно", а не с комбинаториката. Така си обяснявам обидния израз профански волности. Понеже болшинството хора, изкарващи хляба си с думи у нас са на държавната ясла (държавни чиновници, учители, поети-преподаватели, изкуствоведи и прочие), си задавам следните въпроси:
1. Как така човек, способен да намери десетки начини за оправдаване на "мирното съвместно съществуване" на думите прост и чизмар в едно поетично произведение, не може да допусне "мирното съвместно съществуване" на думите хайку и пермутация в текст, който само се отнася до поетични произведения? Дали и за съвременниците на Башо, думата пльок е звучала "профански-волно"? Или дължим пльокването на "профанската волност" на преводача?
2. Защо, когато се отнася за писане (или за каквото и да било друго) хората на държавната ясла се интересуват повече от това кой си, отколкото от това какво си написал (направил)? Сякаш поет, писател или аналитик те прави членството в съответния съюз (особено ако е одобрено от страна на властта), а не самият акт на писане? Може би ако бях член на такъв съюз или доцент по японистика, профанската ми волност щеше да бъде наречена креативен количествен подход към японската поезия. А дали ако бях министър на културата, нямаше да казват че вселените създадени от мен се допълват хармонично (така както казват за Вежди Рашидов)?
Ето това е профанската волност на държавната служба: дава ти се готов хляб, дава ти се готов салам, дава ти се и готово мнение. Колкото за да преживееш. Нито на теб, нито на министъра ти, ви пука че мненията и скулптурите ви ще отидат там, където отиват хлябът и саламът ви. Пльок!
Жабешки скок -
пльок!
Матсуо Башо
(1644-1694)
Вчера писах за хайку, та се сетих за следната случка. Преди време бях посветил блог-пост на български издател и преводач. Ставаше дума за елементарен комбинаторен анализ на изразните възможности на хайку. Човекът по-късно ми сподели че нищо не разбрал от него и затова го разпространил сред контактите си във Фейсбук. Прати ми, незнайно защо, един оплюващ писанието ми и мен коментар. Коментаторът питаше как съм можел да използвам на едно място думите хайку и пермутация и кой съм бил, че да си позволявам такива профански волности.
Вероятно коментаторът си е изкарвал хляба с думи, но речникът му беше стигнал само дотам че да свърже думата пермутация с нещо "мръсно", а не с комбинаториката. Така си обяснявам обидния израз профански волности. Понеже болшинството хора, изкарващи хляба си с думи у нас са на държавната ясла (държавни чиновници, учители, поети-преподаватели, изкуствоведи и прочие), си задавам следните въпроси:
1. Как така човек, способен да намери десетки начини за оправдаване на "мирното съвместно съществуване" на думите прост и чизмар в едно поетично произведение, не може да допусне "мирното съвместно съществуване" на думите хайку и пермутация в текст, който само се отнася до поетични произведения? Дали и за съвременниците на Башо, думата пльок е звучала "профански-волно"? Или дължим пльокването на "профанската волност" на преводача?
2. Защо, когато се отнася за писане (или за каквото и да било друго) хората на държавната ясла се интересуват повече от това кой си, отколкото от това какво си написал (направил)? Сякаш поет, писател или аналитик те прави членството в съответния съюз (особено ако е одобрено от страна на властта), а не самият акт на писане? Може би ако бях член на такъв съюз или доцент по японистика, профанската ми волност щеше да бъде наречена креативен количествен подход към японската поезия. А дали ако бях министър на културата, нямаше да казват че вселените създадени от мен се допълват хармонично (така както казват за Вежди Рашидов)?
Ето това е профанската волност на държавната служба: дава ти се готов хляб, дава ти се готов салам, дава ти се и готово мнение. Колкото за да преживееш. Нито на теб, нито на министъра ти, ви пука че мненията и скулптурите ви ще отидат там, където отиват хлябът и саламът ви. Пльок!
RSS Feed
