Бившата комунистическа страна Болвария обърнала резбата и станала капиталистическа. Обърнали резбата и гражданите й: напуснали партийните и профсъюзни комитети и се юрнали да стават капиталисти. За тези, които не били в комитетите, места за капиталисти нямало и те се главили за служители на капиталистите. Късметлията Йон Смуту нямал късмета да стане капиталист, но имал късмета да си намери работа в огромна смутландска корпорация. Там, смутландските капиталисти постоянно показвали с думи и дела че не харесват откривателите на проблеми, а откривателите на решения. На никой, дори и на висшия мениджър Ян Смутс, не хрумвало че решения не могат да се намерят, ако не се намерят проблемите. Затова проблемите оставали неоткрити и се задълбочавали.
Подчинените на Ян редовно пилели на Йон че трябва да открива решения, а не проблеми. Това стимулирало Йон да открие Големия проблем: мястото му не било в тази фирма. Дефинирането на проблема автоматично довело до решаването му. Йон напуснал и започнал да се занимава с математика: дейност, в която откриването на интересен проблем се смята за по-важно от решаването му. Затова в математиката се помнят повече имената на откривателите като Ферма, отколкото имената на решателите като Уайлс. Поради което, в конкретния случай, теоремата продължава да се нарича Теорема на Ферма.
Докато душата на Йон откривала математически проблеми и пеела, икономическите проблеми на неговата бивша фирма се задълбочавали. Така се задълбочили, че фирмата заседнала в плитчините. Появил се риск за националната икономика и правителството на Смутландия решило да освободи фирмата от коварната прегръдка на плитчините, като изхвърли баласта. Агресивният топ-мениджър Ян Смутс и не по-малко агресивната му бизнес-асистентка Насраса Ейсегами, които винаги си мислели че са част от решението, се оказали част от проблема с баласта. В резултат, те били изхвърлени в плитчините на смутландската икономика.
Без да се замисля за проблема, Смутс намерил решение: регистрирал фирма, взел Ейсегами за административен мениджър и тръгнал по света да прави бизнес. Ейсегами толкова лошо администрирала пътуванията на шефа си, че веднъж той се оказал в неподходходящата страна Клипър, където плащания с кредитни карти не се приемали. Смутс завел бизнес-партньори в кръчма, там му поискали кеш, той вдигнал скандал и бил арестуван.
Смутс потърсил Ейсегами, но нейното решение било да изключва мобилния си телефон и да изчезва от офиса, когато шефът е в чужбина. Решението на Ейсегами не решавало проблема на Смутс и той използвал социалната мрежа ЛинкдСин за да изпрати съобщение на Йон: "Йон, помогни! Аз съм в Клипър и имам нужда от пари за адвокат".
Йон можел да му го върне тъпкано като отговори че не очаква проблеми, а решения, но не го направил. Вместо това, той изтрил съобщението и се върнал към любимите си математически проблеми. Никой не разбрал каква е по-нататъшната съдба на агресивния топ-мениджър Ян Смутс.
Подчинените на Ян редовно пилели на Йон че трябва да открива решения, а не проблеми. Това стимулирало Йон да открие Големия проблем: мястото му не било в тази фирма. Дефинирането на проблема автоматично довело до решаването му. Йон напуснал и започнал да се занимава с математика: дейност, в която откриването на интересен проблем се смята за по-важно от решаването му. Затова в математиката се помнят повече имената на откривателите като Ферма, отколкото имената на решателите като Уайлс. Поради което, в конкретния случай, теоремата продължава да се нарича Теорема на Ферма.
Докато душата на Йон откривала математически проблеми и пеела, икономическите проблеми на неговата бивша фирма се задълбочавали. Така се задълбочили, че фирмата заседнала в плитчините. Появил се риск за националната икономика и правителството на Смутландия решило да освободи фирмата от коварната прегръдка на плитчините, като изхвърли баласта. Агресивният топ-мениджър Ян Смутс и не по-малко агресивната му бизнес-асистентка Насраса Ейсегами, които винаги си мислели че са част от решението, се оказали част от проблема с баласта. В резултат, те били изхвърлени в плитчините на смутландската икономика.
Без да се замисля за проблема, Смутс намерил решение: регистрирал фирма, взел Ейсегами за административен мениджър и тръгнал по света да прави бизнес. Ейсегами толкова лошо администрирала пътуванията на шефа си, че веднъж той се оказал в неподходходящата страна Клипър, където плащания с кредитни карти не се приемали. Смутс завел бизнес-партньори в кръчма, там му поискали кеш, той вдигнал скандал и бил арестуван.
Смутс потърсил Ейсегами, но нейното решение било да изключва мобилния си телефон и да изчезва от офиса, когато шефът е в чужбина. Решението на Ейсегами не решавало проблема на Смутс и той използвал социалната мрежа ЛинкдСин за да изпрати съобщение на Йон: "Йон, помогни! Аз съм в Клипър и имам нужда от пари за адвокат".
Йон можел да му го върне тъпкано като отговори че не очаква проблеми, а решения, но не го направил. Вместо това, той изтрил съобщението и се върнал към любимите си математически проблеми. Никой не разбрал каква е по-нататъшната съдба на агресивния топ-мениджър Ян Смутс.
RSS Feed
