Заблудите на марксистите
М.1. Стойността е вътрешна, т.е същностна, характеристика на обекта. Ако чуете човек да казва: "Аз съм шефът и в тази организация никой не може да получава повече от мен", да знаете – човекът е марксист. Той вярва че същностно е по-добър от другите и затова е станал шеф. С други думи, той вярва че вътрешността на човека, а не делата му, трябва да определя външното възнаграждение.
М.2. Тъй като стойността е вътрешна характеристика на обекта, тя може да бъде унищожена единствено с унищожаване на носителя си. Ако чуете човек да казва: "Ние изградихме магистрали и спортни зали, и сме горди с това", да знаете – човекът е марксист. Той вярва че докато магистралите са хоризонтални, а залите – вертикални, стойността е съхранена. Такъв човек не може да разбере че ако преди да бъдат построени залите, опашки за спортни събития не е имало, а е имало опашки за записване в детски градини, то е трябвало да бъдат построени детски градини, а не зали.
Заблудите на пазаристите, т.е. идолопоклониците на Пазара
П.1. Стойността не е качество на обекта, тя е качество на договарянето. С други думи, стойността се създава от пазара. Той решава дали нещо има или няма стойност, а ако има, то каква точно е тя. Ако чуете един човек да казва: "Защо да ти дам заплата 2 000 лева, когато при конкурентите би взел за същата работа 1 000 лева?", да знаете – човекът е пазарист.
Големите капиталисти, особено когато са с всичкия си, не са пазаристи. Едно интервю било достатъчно на Бил Гейтс за да оцени гения на Чарлс Симоньи и да пошепне на ухото на Стийв Болмър: "Изпрати го лично до летището и му предложи заплата 1 милион". Без да пита колко получава Симоньи при текущия си работодател или колко би искал да получи при новия. В резултат на анти-пазаризма на Гейтс, Симоньи се присъдинява към Mайкрософт и ръководи създаването на Word и Excel.
Истината за стойността
И.1. Нещата може и да съществуват, но съществуването на стойността им е спорно. Каква е "стойността" на нацизма? За Хитлер и другарчетата му, тя е била една, за жертвите им - друга, за внуците на първите и вторите - трета и четвърта.
И.2. Дори и да я има, стойността не се определя от договарящите се страни; те договарят само сделката. Разделението на Германия бе договорено от Рузвелт, Чърчил и Сталин, но бе понесено, т.е. изчислено и платено, от германския народ. По същия начин, стойността на парното на съвременния софиянец се понася от него сега, въпреки че сделката е била договорена от други лица и по друго време.
Послепис
Откъде тръгнаха тези скучни разсъждения? Оттам че има икономически обективизъм (марксизъм) и икономически субективизъм (пазаризъм), но третият път - икономическият рационализъм - липсва. С думи прости: ако смятаме че Природата на имота или Пазарът са способни правилно да определят стойността на имот в София, то защо те не са способни правилно да определят стойността на наема му (както и обратното)? С други думи:
Защо имоти с еднаква стойност се дават/вземат под наем на различна цена и защо имоти с различна стойност се дават/вземат под наем на еднаква цена?
М.1. Стойността е вътрешна, т.е същностна, характеристика на обекта. Ако чуете човек да казва: "Аз съм шефът и в тази организация никой не може да получава повече от мен", да знаете – човекът е марксист. Той вярва че същностно е по-добър от другите и затова е станал шеф. С други думи, той вярва че вътрешността на човека, а не делата му, трябва да определя външното възнаграждение.
М.2. Тъй като стойността е вътрешна характеристика на обекта, тя може да бъде унищожена единствено с унищожаване на носителя си. Ако чуете човек да казва: "Ние изградихме магистрали и спортни зали, и сме горди с това", да знаете – човекът е марксист. Той вярва че докато магистралите са хоризонтални, а залите – вертикални, стойността е съхранена. Такъв човек не може да разбере че ако преди да бъдат построени залите, опашки за спортни събития не е имало, а е имало опашки за записване в детски градини, то е трябвало да бъдат построени детски градини, а не зали.
Заблудите на пазаристите, т.е. идолопоклониците на Пазара
П.1. Стойността не е качество на обекта, тя е качество на договарянето. С други думи, стойността се създава от пазара. Той решава дали нещо има или няма стойност, а ако има, то каква точно е тя. Ако чуете един човек да казва: "Защо да ти дам заплата 2 000 лева, когато при конкурентите би взел за същата работа 1 000 лева?", да знаете – човекът е пазарист.
Големите капиталисти, особено когато са с всичкия си, не са пазаристи. Едно интервю било достатъчно на Бил Гейтс за да оцени гения на Чарлс Симоньи и да пошепне на ухото на Стийв Болмър: "Изпрати го лично до летището и му предложи заплата 1 милион". Без да пита колко получава Симоньи при текущия си работодател или колко би искал да получи при новия. В резултат на анти-пазаризма на Гейтс, Симоньи се присъдинява към Mайкрософт и ръководи създаването на Word и Excel.
Истината за стойността
И.1. Нещата може и да съществуват, но съществуването на стойността им е спорно. Каква е "стойността" на нацизма? За Хитлер и другарчетата му, тя е била една, за жертвите им - друга, за внуците на първите и вторите - трета и четвърта.
И.2. Дори и да я има, стойността не се определя от договарящите се страни; те договарят само сделката. Разделението на Германия бе договорено от Рузвелт, Чърчил и Сталин, но бе понесено, т.е. изчислено и платено, от германския народ. По същия начин, стойността на парното на съвременния софиянец се понася от него сега, въпреки че сделката е била договорена от други лица и по друго време.
Послепис
Откъде тръгнаха тези скучни разсъждения? Оттам че има икономически обективизъм (марксизъм) и икономически субективизъм (пазаризъм), но третият път - икономическият рационализъм - липсва. С думи прости: ако смятаме че Природата на имота или Пазарът са способни правилно да определят стойността на имот в София, то защо те не са способни правилно да определят стойността на наема му (както и обратното)? С други думи:
Защо имоти с еднаква стойност се дават/вземат под наем на различна цена и защо имоти с различна стойност се дават/вземат под наем на еднаква цена?
RSS Feed
