Един ден, казал Ерик Шмид, на базата на информацията която има за теб, Гугъл ще може да отговори на въпроса ти "Къде да отида да уча?" и така ще ти спести търсенето на информация и грешките. Да, но търсенето и грешките са вид учене, защо трябва да ни ги спестяват? Сигурни ли сме че отговаряйки ни с "College of the Desert" или "УНСС", Гугъл не е направил грешка и ако е, то защо да го оставяме да се учи от своите грешки на наш гръб? А ако ни отговори с "Нашата оферта не е валидна за Вашия регион", ще трябва да зарежем плановете си за учене, така ли?
Да оставиш на някой да те лиши от правото да се загубиш, да оставиш Гугъл (или някой друг) да отговаря на важните въпроси на живота, на които всеки е способен да си отговори и то по различен начин, е проява на мързел или глупост. Да смяташ че този, който има способности и желание за учене, няма да ги упражни за да се полута, докато избере учебно заведение по свой вкус, определено не е индикация за висок интелект.
Лутал се е и самият Ерик, и то в продължение на 10 години: започва да учи архитектура в Принстън, а завършва на другия край на Америка с докторат по компютърни науки от Калифорнийския университет в Бъркли. Добре че по това време нямаше Гугъл, та да го посъветва къде, какво и колко да учи.