Казват че българинът ще види 2-те разлики между него и теб, вместо да види 20-те прилики. Склонен съм да оправдая и дори да защитя българското: така ни възпитават от малки. Да сте чували за задача "Открийте 10 прилики между двете картинки"? Дали защитниците на идеята за търсене на приликите ще купят на детето си куче, ако то им е поискало коте, само защото приликите между кучето и котето са повече от разликите? Дали си избират приятелка, кола и работа, или хващат за ушите първата срещната, защото прилича на всички останали?
Смятам склонността към критикуване за едно от най-прекрасните качества на българите. Само едно не ми харесва - това, че не се сещат да го насочват и към себе си.