По време на неуспехи, подобни играчи удобно забравят че са били част от екипа. Когато се окаже че новопостроената магистрала е лошо построена, името на премиера-строител „магически“ изчезва от журналистическия материал (пример тук).
Да бяха само премиерите ни такива! Да бяха, ама не бяха. Софиянци се гордеят че „имат“ хотел проектиран от Кишо Курокава и удобно забравят че не те поръчаха проекта, а японската верига „Ню Отани Хотелс“. Сега, когато хотелът е част от друга верига и бива некадърно преустройван, софиянци не се срамуват защото ..... това ставало по идея на асеновградския собственик.
Това е големият проблем на екипа: той е притегателна светлина за какви ли не мушици, обичащи светлината. В най-добрия случай те не помагат, а в най-лошия – пречат. Когато работиш сам е друго; тогава имаш пълното право да обсебиш гордостта от успеха и срама от провала. Керълин Дейвидсън получи само 35 долара за работата си, но днес никой от милиардерите-собственици и милионерите-мениджъри на "Найки" не може да каже че е измислил т.н. swoosh (историческата емблема на компанията). Да свалим шапка пред творците, които оставят себе си в работата си и името си под нея!