Нито снимките им, нито коментарите им, казват нещо ново за Италия. Италия си е такава и без техните снимки и коментари. Ако някой трябва да преподава уроци за изкуството на живота, това са италианците - хората, направили Италия такава, каквато е. А фотографите - тези, на които са преподадени уроците - трябва да се срамуват че, след като са били научени на изкуството на живота и се завърнат у дома, не правят нищо за да превърнат живота си в изкуство.
Всеки може да каже какво са направили италианците, дори и тези, които не са стъпвали в страната им. Пита се: "Какво направи в живота си ти?" Не ми отговаряй веднага, а помисли! Вярно е че всеки прави нещо в живота си, но ... ако на надгробния камък на войника, убил Архимед, може да се напише: "Аз убих Архимед!", то на камъка на Архимед може да се напише: "Никой не можа да убие идеите ми!" Какво ще напишат на твоя надгробен камък: "Той посети Италия", това ли? Хамлетовият въпрос е: "Остави ли нещо от себе си в Италия? Донесе ли нещо от Италия в себе си?"