В някои страни, където в градския транспорт проверките са на случаен признак, има създадени незаконни "застрахователни" схеми. Плащаш малка сума месечно, но ако контрольорите те глобят, "застрахователят" ти възстановява глобата от фонда, попълнен с вноските на всички застраховани (глобени и неглобени). В България, такава схема не може да се осъществи: искат се организация и доверие. С други думи, някои черти на културата ни, които възприемаме като силно отрицателни може и да не са чак такива. Липсата на организираност прави така че у нас няма силна организирана престъпност. За разлика от много други страни, у нас ако влезеш в затвора е много вероятно да си опазиш задника.
Какъв ни е големият проблем? Поради липса на организираност, българинът всеки го "оправя". Оправят го правителството, общината, работодателят, топлофикацията, водоснабдяването и кой ли още не, а той не се организира за ответни мерки (подобни на тези от примера със застраховането). Няма файда че ще остане "неоправен", ако влезе в затвора, след като го "оправят" през останалите 99.99% от времето.